Изобрети го.

Беше намислила да сложи ултракъсия секси панталон и високите елегантни бели сандали, които подчертаваха дългите й крака. После се замисли, че статусът й вече е друг. Преди беше непозната европейска туристка, която можеше да си позволи фриволности, предизвиквайки нескритите похотливи погледи на зажаднелите за гола женска плът турци. Сега обаче беше ухажвана млада дама от един от тези турци.

За всеки случай взе панталонките. Знаеше, че ще й влязат в употреба. Ако не в Истанбул, щяха да очертават дупето й на родното Черноморие, където по-късно щеше да отмаря с приятелки. Прерови гардероба. Почти влезе цялата вътре, за да обърне тоновете с дрехи. Попадна на позабравена харизматична рокличка, с която реши да го покори окончателно.

…

Жегата бе непоносима. Оставеше половин час до тръгването на автобуса, а минутите протяжно се влачеха. Потропваше нервно с крак. Жегата, в града, където отиваше, щеше да е още по-непоносима. Но жегата, към която бе целеустремена, я караше да се отнася с няколко часа напред във времето...

...

Hello my friends! How are you tonight? We have two bottles of Bacardi and one hour to finish them. Запозна се първо с гласа му. Спяха на палубата след бясните танци в дискотеката в денонощно будната Мармара, където събраха очите на цялата клиентела барабар с барманите. Тъмнината бе толкова непрогледна, че само очите леко пролясваха в мрака. Не можеше да види лицето му, но беше сигурна, че ще й допадне. Правеше се на тежка. “Очите ти сини ли са?” “Не.” “Жалко.” “Шкембе имаш ли?” “Не.” “Е, значи може и да ставаш.” Обичаше да се будалка с хората. Именно желанието й да се прави на тежка я прикова към удобните за лежане места на яхтата на следващия ден. Нямаше главоболие, но й се гадеше и имаше чувството, че каквото и да хапне, няма дълго да стои в стомаха й.

Отвори леко едното око, когато Амир се присламчи към нея. Обичаше да се прави на заспала. „Е, става. Какво толкова”, помисли си и се отпусна в прегръдката му. Не беше нейният тип мъж, но имаше нужда точно от това. Нежността, която фатално убягваше във връзките й последните години. Преглътна силния му одеколон и си помисли, че би било добре да го смени. Цял ден Амир не се откъсна от нея. Изпълняваше прищевките й, които тя нарочно измисляше, за да провери докъде може да стигне. Но той правеше всичко с усмивка. Дори се сърдеше, ако тя реши да направи нещо сама. Хареса й...

...

И сега отиваше при него. Любопитна какво ще последва в Истанбул – любимия й град. Беше ходила десетки пъти. Но сега за пръв път посещението й щеше да е от друг характер. Нямаше търпение вече да е там, за да се хвърли в прегръдките му.

...